Беше ли нужно да продавам душата си за шепа жълтици и мъничко фалш?  
Беше ли честно да лъжа децата си, че време ще имам да бъда със тях?   
А честно ли бе да погребвам мечтите си, да съм според „трябва”, а не ‘щото иск...

Вчера си купих чадър с мечти –
малък и шарен от стареца бос,
дето продава балони в торби

„О, колко женско е това!” –
подхвърли вчера със усмивка на уста.
Учудено повдигнах вежди и през смях

Скапано е да съм възрастен -
искам пак да съм дете,
да се щурам чак до мръкване,

Не бих могла да нарека аз дружбата ни прозаична,
но някак не върви да я окачествим като епична.
Съдбата срещна ни през други хора и неща,